В изключително кратък срок България трябва да разработи т.нар. План „Природа“ – стратегически документ, който ще определи как у нас ще се прилага европейският Регламент за възстановяване на природата. Темата към момента остава недостатъчно комуникирана към земеделския сектор, предупреди още в началото на май Илия Проданов от БАК в публикация в социалните мрежи. Четете още: МЗХ създава координационно звено за бъдещата ОСП По този повод попитахме Министерството на земеделието какво представлява План „Природа“ и по какъв начин той ще засегне земеделските производители. От ведомството уточниха, че до 1 септември 2026 г. всяка държава членка на ЕС е длъжна да изготви проект на Национален план за възстановяване на природата. Документът ще определи рамката за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1991 за възстановяване на природата, който е в сила от 18 август 2024 г. Планът ще обхваща периода 2028–2034 г. и ще поставя конкретни цели за селскостопанските екосистеми. Сред тях са пасища, обработваеми земи, трайни насаждения, влажни зони и торфища, като фокусът ще бъде върху биоразнообразието и състоянието на почвите. Мерките ще бъдат насочени към подобряване на ключови екологични показатели, включително съдържанието на органичен въглерод в почвите, разнообразието на ландшафта и състоянието на земеделските екосистеми. Сред индикаторите, които ще се следят, е и индексът на полските птици. На европейско ниво целта на регламента е държавите членки да планират конкретни мерки за възстановяване на деградирани екосистеми. Според Европейската комисия тези мерки трябва да обхванат поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. – всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване. За земеделските производители План „Природа“ ще означава както допълнителни ангажименти, свързани с прилагането на по-устойчиви практики, така и възможности за финансова подкрепа при изпълнение на природосъобразни земеделски дейности. На практика това може да включва мерки за опазване и подобряване на почвеното плодородие, съхраняване на ландшафтни елементи, възстановяване на влажни зони, по-добро управление на пасища и насърчаване на практики, които подпомагат биоразнообразието в земеделските територии. Ключовият въпрос за сектора ще бъде как конкретните цели ще бъдат преведени в реални изисквания към стопаните, какви територии ще бъдат приоритизирани и как ще бъде осигурено финансирането за прилагане на мерките. Националният план трябва да даде отговор на няколко основни въпроса – кои екосистеми ще бъдат възстановявани, какви мерки ще се прилагат, в какви срокове, с какви източници на финансиране и как ще се следи напредъкът. На ниво ЕС вече е приет единен формат за изготвяне на тези планове, така че документите на отделните държави да бъдат сравними и да отговарят на изискванията на регламента. Освен земеделските екосистеми, плановете за възстановяване на природата обхващат още сухоземни, крайбрежни и сладководни местообитания, морски местообитания, градски зелени площи, свободно течащи реки, опрашители и гори. Министерството на околната среда и водите вече заяви, че ще води професионалния дебат по подготовката на плана. В процеса се очаква да участват земеделци, индустрия, собственици на земя, природозащитни организации, учени, учители и институции. След като проектът бъде изпратен в Европейската комисия, тя ще го оцени и може да даде забележки. След това държавата трябва да ги отрази във финалния вариант на плана. Важно уточнение е, че План „Природа“ не е същият документ като българския План за възстановяване и устойчивост. В случая става дума за отделен стратегически документ, свързан с прилагането на европейското законодателство за възстановяване на природата. За земеделския сектор това прави предстоящите обществени обсъждания особено важни. Именно в тях трябва да стане ясно как ще се търси баланс между екологичните цели, производството на храни, собствеността върху земята и икономическата устойчивост на стопанствата.