България ще иска обвързана подкрепа за розопроизводството

Министерството на земеделието подготви мотиви за нов режим за маслодайната роза в бъдещата Общата селскостопанска политика.

Маслодайната роза към момента не може да бъде включена сред секторите, подпомагани чрез обвързана с производството подкрепа по линия на Общата селскостопанска политика. Причината е в действащото европейско законодателство, което ограничава списъка на допустимите сектори. Това става ясно от отговора на министъра на земеделието във връзка с депутатски въпрос за бъдещето на розопроизводството след 2027 г. Въпреки това от ведомството заявяват, че България ще търси нов подход на европейско ниво. 

Защо розата не влиза в обвързаната подкрепа? 

С прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. земеделските стопани имат достъп до редица интервенции по директните плащания. Обвързаната подкрепа обаче се прилага само за сектори, изрично допустими по европейските правила.Маслодайната роза, като етеричномаслена култура, не попада в този списък. Това означава, че към момента стопаните не могат да получават обвързано с производството подпомагане на доходите конкретно за произведен розов цвят.

От МЗХ уточняват, че розопроизводителите все пак могат да кандидатстват по основните интервенции на площ — основно подпомагане на доходите за устойчивост, преразпределително подпомагане, допълнително подпомагане за млади земеделски стопани, както и по приложими екосхеми. Подпомагането по тези направления може да се получава кумулативно, ако стопаните отговарят на условията.

Допълнителна възможност има и за биологичните производители. По данни на министерството около 20% от производителите на маслодайна роза са биосертифицирани и ползват допълнителна подкрепа по линия на Стратегическия план.

Нов подход: специален статут за българската роза 

В позицията си Министерството на земеделието подчертава, че маслодайната роза е традиционен за България сектор с важно икономическо, социално и културно значение. От ведомството я определят и като реален национален символ.

Затова се проучва възможността страната ни да предложи специален режим за маслодайната роза в бъдещата ОСП. Търси се вариант, подобен на този при памука — култура, която има отделна интервенция, фиксиран бюджет и защитен режим в рамките на европейската земеделска политика.Целта е секторът да получи по-устойчива правна и финансова рамка, която да не зависи единствено от временни помощи или национални решения година за година.

От страна на МЗХ вече е подготвена информация и анализ с акцент върху историческите доказателства за уникалните традиции на България в производството на маслодайна роза и българско розово масло. В аргументацията се посочват специфичните културни, природно-климатични и социални особености на производствените райони, които правят сектора уникален за ЕС.

Розобер 2026: кампания под натиск

Дебатът за бъдещата подкрепа идва в момент, в който тазгодишната розоберна кампания отново извади на преден план най-болезнените проблеми в сектора.

Кампания 2026 започна със закъснение в част от районите заради студената пролет. Производители още преди старта ѝ предупредиха, че разходите за горива, торове, препарати и труд продължават да растат, а недостигът на работна ръка остава хроничен проблем.

При недостиг на берачи, високи температури и кратък технологичен прозорец рискът от загуба на продукция се увеличава. Тази година от бранша вече сигнализираха и за необрани площи, въпреки че дестилериите работят на пълен капацитет.

Скъп продукт, но трудна сметка за производителя 

Парадоксът в сектора остава добре познат — българското розово масло е сред най-ценните продукти на международния пазар, но това невинаги се превръща в устойчив доход за производителя на суровината.

През тази година от бранша коментират очакван ръст в цената на розовото масло. В същото време по-високите разходи за труд, транспорт, енергия и преработка, както и по-лошият рандеман, свиват маржа по веригата.

Това поставя въпроса дали България може да продължи да разчита само на традицията и доброто име на розовото масло, без да изгради по-дългосрочен модел за стабилизиране на сектора.